Легендата за бабата и къпаната баница с телешко…

Някога, в едно малко родопско селце, живеела баба, която всички наричали „Царицата на баниците“. Казвали, че ръцете ѝ били като магия – където и да замеси тесто, то ставало пухкаво, а където и да сложи масло – то ухаело на празник.

Един ден дошъл самият кмет и рекъл:

— Бабо, трябва да измислиш най-невероятната баница за селския събор!

Бабата се замислила. Обикновена баница? Всички могат. С тиква, със сирене, със спанак? Старо! Тогава ѝ хрумнало:

— Ами ако… изкъпя корите, като хората след тежка работа? Чисти, свежи и готови за пир!

И така започнала да „къпе“ корите в гореща вода, а после в студена. Селяните гледали и викали:

— Полудя нашата баба! Кой къпе баница?

Но когато я опекла и я извадила от фурната – селото ухаело на рай. Корите били сочни и меки, плънката – богата, а вкусът… вкусът направо спрял времето.

Оттогава хората казват:

„Който опита къпана баница, ще има щастливи дни и пълна къща с гости.“

И така – всяка баба, която иска да покаже майсторлък, започнала да къпе корите си, а кметът всяка година молел същата баба да прави първата баница на събора.

И до днес, когато някой сервира къпана баница, се вярва, че в нея има малко магия – бабината тайна за топлина и събиране на хората около масата.

Необходими продукти:

  • 1 кг брашно (и още малко за „битки“ с точилката)
  • 2 яйца (за да кажем, че сме вложили душа)
  • 1 ч.л. сол (колкото за една добра баница и една лоша шега)
  • 500 мл вода (топла, като лятна привечер)
  • 3 с.л. олио (или малко повече, ако ръката ви „трепне“)
  • 400 г телешка кайма (може и накълцано месо, за по-истински вкус)
  • 2 глави лук (да ви насълзят очите като при бабини разкази)
  • Черен пипер, червен пипер, сол – на вкус
  • 100 г масло (за поливане на всяка коричка с любов)

Начин на приготвяне:

1. Замесване на тестото:

Вземате брашното, правите кладенче и сипвате вода, сол и яйца. Месите, докато тестото стане гладко и послушно. Ако не слуша – добавете малко още любов (и брашно). Оставете го да си „почине“ – като дядо след лозето.

2. Точене и къпане:

Разделяте тестото на топчета и разточвате кори. Сега идва най-забавната част – всяка кора се пуска да се „къпе“ във вряща вода за няколко секунди, после веднага в студена вода. Подсушавате ги – не с хавлия, а с чиста кърпа.

3. Пълнежът:

Задушавате лука и добавяте телешката кайма. Слагате подправки – колкото душата ви иска. Баба казва: „По-добре малко повече пипер, отколкото малко повече приказки без смисъл.“

4. Подреждането:

Намазвате тавата с масло, редите кора, поливате с масло, слагате плънка, после пак кора, пак масло… и така, докато свършат и търпението, и продуктите.

5. Печене:

Слагате баницата във фурната на 180°C и чакате, докато се зачерви, както бузите след чаша домашно вино.

6. Поднасяне:

Изваждате я, оставяте леко да изстине (ако успеете да издържите) и я режете на големи парчета. Най-добре се яде с айрян или вино – зависи кой какво предпочита.

Резултат:

Получавате баница, която ухае на детство, на бабини ръце и на неделно събиране. Ако някой поиска допълнително парче – не се сърдете, а се гордейте. Това значи, че сте я направили като истинска баба!

Вижте и други подобни статии

Сподели: