или „К’во ще ядем, бабо? — А бе чушки с яйца и сиренье!“
Продукти (за 1 гладен родопчанин или 2 по-ситички от града):
2-3 зелени чушки, опечени до леко прегоряло, щото така са най-вкусни
2-3 яйца, от кокошка, що рови под сливата
1 парче сиренье – бяло, солено, като любовта в младини
1 домат или малко доматен сос – ръчно пасиран с дървена лъжица
2 скилидки чесън, за да не ни хванат уроки
Магданоз от двора, където кучето пази зелето
Щипка черен пипер, и ако има – малко чубрица, щото сме българи
Начин на приготвяне, като по селски разказ:
Па сипи малко мазнинка в тигана – не бъди стиснат, но и не го прави плувен басейн.
Сложи чушките вътре – да се опържат, да замиришат, да ти се свие сърцето от носталгия.
После добавяш чесъна и доматите.
Разбъркай, но не като тийнейджър на дискотека – бавно, кротко, да се слеят ароматите.
Остави да покъкри, да стане сос като от гозба в казан край реката.
Сега чукни яйцата.
Внимателно, ей! Да не излезе двойно жълтък – после ще се жениш!
Не ги бъркай. Нека се опече отдолу, а жълтъкът да си остане рохък — като сърце на овчар, що още не е целувал.
Слагаш всичко в чиния, като праведен човек.
Върху чушките — доматения сос. До него — яйцата, а отгоре — кубче сиренье, ръснато с пипер и магданоз.
Сервира се:
С препечена корава филия от селски хляб, а най-добре с родопска питка, изпечена на сач.
И с една ракийка… ама не казвай на баба.
И помни:
„Тоз, що яйца с чушка хапне,
душа му весела ще стане.“
Вижте и други подобни статии