Някога, в едно малко родопско селце, живеела баба, която всички наричали „Царицата на баниците“. Казвали, че ръцете ѝ били като магия – където и да замеси тесто, то ставало пухкаво, а където и да сложи масло – то ухаело на празник.
Един ден дошъл самият кмет и рекъл:
— Бабо, трябва да измислиш най-невероятната баница за селския събор!
Бабата се замислила. Обикновена баница? Всички могат. С тиква, със сирене, със спанак? Старо! Тогава ѝ хрумнало:
— Ами ако… изкъпя корите, като хората след тежка работа? Чисти, свежи и готови за пир!
И така започнала да „къпе“ корите в гореща вода, а после в студена. Селяните гледали и викали:
— Полудя нашата баба! Кой къпе баница?
Но когато я опекла и я извадила от фурната – селото ухаело на рай. Корите били сочни и меки, плънката – богата, а вкусът… вкусът направо спрял времето.
Оттогава хората казват:
„Който опита къпана баница, ще има щастливи дни и пълна къща с гости.“
И така – всяка баба, която иска да покаже майсторлък, започнала да къпе корите си, а кметът всяка година молел същата баба да прави първата баница на събора.
И до днес, когато някой сервира къпана баница, се вярва, че в нея има малко магия – бабината тайна за топлина и събиране на хората около масата.
Необходими продукти:
- 1 кг брашно (и още малко за „битки“ с точилката)
- 2 яйца (за да кажем, че сме вложили душа)
- 1 ч.л. сол (колкото за една добра баница и една лоша шега)
- 500 мл вода (топла, като лятна привечер)
- 3 с.л. олио (или малко повече, ако ръката ви „трепне“)
- 400 г телешка кайма (може и накълцано месо, за по-истински вкус)
- 2 глави лук (да ви насълзят очите като при бабини разкази)
- Черен пипер, червен пипер, сол – на вкус
- 100 г масло (за поливане на всяка коричка с любов)
Начин на приготвяне:
1. Замесване на тестото:
Вземате брашното, правите кладенче и сипвате вода, сол и яйца. Месите, докато тестото стане гладко и послушно. Ако не слуша – добавете малко още любов (и брашно). Оставете го да си „почине“ – като дядо след лозето.
2. Точене и къпане:
Разделяте тестото на топчета и разточвате кори. Сега идва най-забавната част – всяка кора се пуска да се „къпе“ във вряща вода за няколко секунди, после веднага в студена вода. Подсушавате ги – не с хавлия, а с чиста кърпа.
3. Пълнежът:
Задушавате лука и добавяте телешката кайма. Слагате подправки – колкото душата ви иска. Баба казва: „По-добре малко повече пипер, отколкото малко повече приказки без смисъл.“
4. Подреждането:
Намазвате тавата с масло, редите кора, поливате с масло, слагате плънка, после пак кора, пак масло… и така, докато свършат и търпението, и продуктите.
5. Печене:
Слагате баницата във фурната на 180°C и чакате, докато се зачерви, както бузите след чаша домашно вино.
6. Поднасяне:
Изваждате я, оставяте леко да изстине (ако успеете да издържите) и я режете на големи парчета. Най-добре се яде с айрян или вино – зависи кой какво предпочита.
Резултат:
Получавате баница, която ухае на детство, на бабини ръце и на неделно събиране. Ако някой поиска допълнително парче – не се сърдете, а се гордейте. Това значи, че сте я направили като истинска баба!
