Солища – хижа Перелик – Стикъл – Солища

Църква Св. неделя в Солища

Планът за поредното ни посещение в Родопите е да се разходим в околностите на с. Солища и да се качим до хижа Перелик, с която са свързани някои младежки спомени от далечната 1970 и някоя.

Солища

След пристигането в изходната точка имаме доста свободно време, в което за разгрявка решаваме да се поразходим из околностите на Солища – малко село в Родопите, скътано в подножието на Солийски връх и „Чернока“ – тристагодишна борова гора.

село Солища

Още с влизането в селото човек не може да пропусне „холивудския“ надпис, станал модерен из родопските села през последните години.

село Солища

Недалеч от него е и кръстът, закрилящ селото.

Солища - кръстът

Късната пролет и началото на лятото са любимото ни време за разходки из Родопите. Няма такава хубава зеленина!

в околностите на Солища

Времето нещо се опитва да ни стряска с облаци, които са се струпали над Турлата и намиращия се зад нея Голям Перелик, но ние хич не сме от плашливите.

Турлата

Откъм Гела също изглежда намръщено

Изглед от Солища

От другата страна се вижда Гращица – махала на Стойките, закътано разположена и с перфектни гледки, но малко трудно достъпна, особено през зимата.

Изглед към Гращица

Завършваме деня с изглед към камбанарията на църквата „Света неделя“
Църква Св. неделя в Солища

Разходка до хижа Перелик …

На следващия ден времето изглежда далеч по-приятно. Застрашителните сиви облаци за момента ги няма, небето се синее и ние поемаме бодро (поне за момента) нагоре по пътя към хижа „Перелик“.

Разходка в Родопите

Накъдето и да погледнеш – родопски красоти!

Една от емблемите на Солища – връх Турлата. Чудесен ориентир, трудно можеш да го сбъркаш.

Измежду дърветата се мяркат къщите на Солища

село Солища - Родопите

Горският път още носи следите от неотдавнашните валежи.

Горски път в Родопите

Още нещо, което е типично за Родопите …

Чешмичка в Родопите

освен приятните гледки

Гледка от Родопите - вр. Турлата

Родопска гледка

Пътят ту върви през гората, ту излиза на по-широко

Горски път в Родопите

Родопски ливади

В един момент широкият горски път завива наляво, а ние трябва да продължим направо и нагоре. Пътят полека се стеснява …

Горски път в Родопите

и започва да се превръща в камениста пътека …

Горска пътека в Родопите

Пътека в Подопите

Камъните започват да наедряват …

Пътека в Родопите

А в един момент пътеката започва да се слива с поточето, покрай което вървеше досега …

Планински поток

Ако има повече вода, на места ще трябва да се гази в нея. Хлъзгавите едри камъни не са много по вкуса на Херкулес, обаче момчето не мрънка и се катери нагоре.

Планинска пътека в Родопите

Даже има и маркировка

Туристическа маркировка - х. Перелик

Накрая пътеката пресича поточето и се отдалечава от него

Планинска пътека

Още малко камъни …

Камениста родопска пътека

и излизаме на панорамния път – черен път тип „горска магистрала“, който се отделя от асфалта за хижа „Перелик“ и върви над Солища, Стикъл и Гела към Мугла.

Панорамен път за Мугла

По този път сме минавали не веднъж и дваж, само че на 4 колела, при многобройните си офроуд разходки из Родопите. За първи път минахме по него през м. май 2007, при един родопски преход с 4х4.

След този път започва финалната и по-стръмна част на пътеката за хижа „Перелик“. Ето го къде е продължението …

Пътека за х. Перелик

Поемаме нагоре …

пътека за х. Перелик

През гората Херкулес се движи стратегически между нас двамата. Тъй де. По средата е по-сигурно. 😀 В един момент обаче нещо го прихваща и започва бясно да търчи надолу-нагоре – ту към единия, ту към другия.  Бре! Какво му стана на това куче?!? Нещо височината ли го удари в главата? Едва успяваме да го усмирим.

пътека за х. Перелик

Кучето търчи като бясно, а на мен започна да ми свършва въздухът. Цяла зима обездвижване си казва думата. А пътеката върви все нагоре …

Пътека за х. Перелик

 

Брадат лишей. Казват, че вирее само на чист въздух …

Брадат лишей

Започнаха да се появяват и снежни преспички, и паднали дървета …

Паднали дървета в Родопите

И още маркировка …

Пътека за х. Перелик

Я да изчакаме изоставащия …

 

Херкулес в Родопите Херкулес в Родопите

А изоставащият вече плете крака и в ушите му блъскат чукове. 😀 Последен напън …

Родопска поляна

и ето я най-после хижа „Перелик“.

хижа Перелик

хижа Перелик

Едва издрапах до горе и се стоварих на първата пейка, която ми попадна пред очите. Време е за чайче и леко похапване. Да не взема случайно да заслабна!

Почивка на х. Перелик

А през това време на главата на Херкулес се стовари поне половин клас деца, току-що пристигнали на хижата. Разбира се, след като попитаха дали няма да ги изяде. Даже се оказа, че някои от тях познаха и каква порода е. 🙂

След като си починахме, вече е време е да поемаме обратно.

Хижа Перелик – Стикъл – Солища

Решили сме връщането да не е по пътя, по който дойдохме. Харесах си от картата една (предполагаемо) маркирана туристическа пътека в посока с. Стикъл. Тъй като опитът ни е научил, че туристическите маркировки имат свойството с времето да изчезват, съм си заредил в Гармин-а трака на пътеката. И, както се оказа, добре съм направил. Откъм хижата не е като да има някакви знаци, водещи към пътеката. Е и какво от това? Горе-долу имам идея къде трябва да е и тръгваме да я търсим „по азимут“ …

Разходка в Родопите

Без прекомерно лутане, успяваме да нацелим трасето. Въпреки, че от него не е като да са останали много следи …

Разходка в Родопите

Както се казва на офроудърски – „гората си е взела пътеката обратно“. Следи от нея си личат тук-там. Маркировка – още по-рядко …

Родопска гора

С влизането в гората единствената причина да успеем да се задържим по трасето на пътеката беше наличието на надеждно работещ туристически GPS с нанесена на него следа.

Маркировката беше почти напълно изчезнала. Пътеката беше почти напълно обрасла, с много паднали дървета и клонаци. На места нападалата дървесина налагаше да заобикаляме. Най-голям зор видя четирикракият ни спътник. Преодоляването на безраборно нападали клони не е приятно занимание, ако си на 4 крака. Лапите лесно пропадат между клоните и настава закъсвация. Добре, че тези, които са те довлекли тук, са кучелюбиви хора и, когато е нужно, помагат …

Лека -полека преборихме зачезналата пътека, която не беше толкова дълга и прег гората взе да се мярка Турлата.

връх Турлата

Снимка в едър план …

Излизаме от  гората …

Разходка в Родопите

и … стъпваме на асфалт!!! 🙂

Път в Родопите

Не знам кой, кога и защо го е направил, но един къс участък от този иначе черен път е с асфалтово покритие. Почва изневиделица в нищото и свършва пак толкова внезапно, пак в нищото … 🙂

Там долу трябва да се приберем …

Изглед към Солища

От тук нататък пътят е лек. Вървим известно време по панорамния път и след това се отклоняваме вдясно и надолу към Стикъл. Поредната чудна родопска поляна …

Родопска поляна

Някои обичат да си почиват така …

Почивка в планината

Поредният параклис. Този е „Св.Св. Константин и Елена“ и се намира в подножието на връх Турлата.

Параклис „Св.Св. Константин и Елена"

Параклис „Св.Св. Константин и Елена"

Продължаваме надолу …

В Родопите

Започва отново да се заоблачава и в гората става по-мрачно, но изгледите за дъжд не са големи, така че това не ни притеснява.

Стигнахме и Стикъл. От ляво се дерат няколко овчарки, охраняващи кошара. Слава Богу, че са вързани, защото ние сме с мъжко куче и при една близка среща няма да е красиво …

Стикъл - Родопи

Около това параклисче …

Параклис Стикъл

хващаме вдясно и надолу по пътя за село. Т.е – за Солища …

Из Родопите

Из Родопите

Горски път в Родопите

Пороите са отнесли пръстта и са оставили само камънак …

Каменлив път в Родопите

А тук и целият път се есвлякъл в рекичката и може да се мине само пеша. Е, и с подготвен за такива упражнения джип де …

Свлечен път - Родопи

Пеперудите си правят привечерна сбирка …

Пеперуди

 

Ето я и Солища …

Солища - Родопи

Маршрутът на поредната разходка в Родопите вече е затворен. Време е за почивка …

Кане корсо

 

 

 

 

 

 

 

Be the first to comment

Leave a Reply