Разходка за абсолютни начинаещи

4х4 за начинаещи

Това е малък разказ за една офроуд разходка в Родопите за абсолютни начинаещи и за ролята на един нестабилен камък

Лятото на 2006 г. Мирно и тихо се радваме на родопската природа край язовир „Доспат“.

язовир Доспат
Изглед към язовир Доспат

Но шило в торба не седи и току решихме да заведем щерката на посещение в Ягодинската пещера. Ама не просто така да отидем по шосето, а за по-пряко и по-интересно да минем по следите на един офроуд преход, за който бях получил GPS трак от организатора.

Речено – сторено. Тръгваме от Доспат по асфалта, минаваме през Борино и там се отбиваме към. с. Чала. До тук – проблеми никакви. Шосе, пък било то и тесничко.

Входът на с. Чала

По-интересното започна след излизане от Чала. Маршрутът, който организаторът на прехода беше подбрал, беше наистина интересен (особено като за начинаещи офроудъри)  и хич не ми даде да скучая. Определено имах късмет с времето, тъй като беше топло и сухо. Ако беше валяло, изкачването на някои места вероятно щеше да ми създаде проблеми.

Офроуд разходка Чала

 

Караме си лека-полека, щото нали сме неопитни новобранци и ни е страх да не се набутаме някъде, откъде няма да можем да се измъкнем.

Нагоре …

 

 

и надолу …

Черен път в Родопите

Офроуд разходка в Родопите

Офроуд разходка в Родопите

Офроуд разходка в Родопите - изровен черен път

Има една приказка„Страх лозе пази“. Поради което голяма част от пътя навигаторката го измина пеша, за да оглежда предварително терена.  А от време на време снимаше и малко видео за да запечати чутовните ни офроуд „подвизи“ :). Само след година вече щяхме да се смеем от сърце на запечатените на видеото ужасени въздишки в случаите, когато на неравния терен някоя от гумите се повдигаше на педя от земята.   Ама тогава още не го знаехме …

Както и друг път съм установявал, белите обикновено стават на най-неочаквани места. Освен това, както  се казва, каквото сам си направиш …

На един от по-лесните участъци. Ей тук:

Видях по камъните надрани следи от диференциали, вероятно оставени от преминалите от там на предходния ден джипове. Като неопитен новобранец – тарикат реших да избегна въпросния камънак, като взех по-вдясно – към стръмния дол покрай пътя, вместо обратното – да обходя отляво. На всичкото отгоре, приех за дадено, че треволякът вдясно не крие никакви изненади.
Груба грешка! Оказа се, че там (изненада-а-а-а!) имало голям камък, който хлътна надолу, предна дясна гума се хлъзна по-него вдясно извън пътя, в слудващия момент чух стържене на метал и предницата леко хлътна извън пътя.

Закъсал в гората джип

В интерес на истината, първоначално не се притесних особено, тъй като си карах бавничко, с включено 4х4. Натиснах спирачката и превключих назад, очаквайки, че колата веднага ще се върне на пътя. Е да, ама не! Оказа се, че тръбното украшение, наречено булбар (на каквито много от начинаещите собственици на високопроходими возила се кефят), в първия момент е прескочило камъка, но при връщането назад се е  закачило за него като рибарска кука. Ето така:

 

Кацнал на един камък

Поради което джипката, вместо  да излезе обратно на пътя, се завъртя допълнително вдясно. В резултат на което предна дясна гума увисна съвсем извън пътя, а пък предна лява малко нещо нямаше особено добър контакт със земята под нея.

След оглед на ситуацията и почесване по главата стигнах до гениалния извод, че при липсата на опит, още един джип или поне подходящо оборудване като хай-лифт или лебедка, опитите за самостоятелно измъкване от ситуацията биха могли да завършат плачевно и с много щети. Поради което ще е далеч по-разумно да отида „за трактор“.

Слава богу, вече бяхме преминали голяма част от маршрута и след половинчасова лежерна пешеходна разходка излязох на пътя Ягодина – Буйново, а след още пет минути налетях на 3 камиона, товарещи дървени трупи.
Меракът на юнаците да изкарат някоя пара ми затри близо час, в който паднаха големи дискусии къде е по-вероятно да има МПС, което да може да помогне. Дали при някакви дървосекачи, дали в Буйново или в Ягодина. В един момент в обсъжданията се включи и друг местен човек, който отиваше с колата и семейството си към Буйново. От него чух, че:
а) в Буйново може и да имало някоя УАЗ-ка, която да свърши работа, ама никой нямало било да се навие да помогне, щото било далече (?!?!) и
б) този път (който вече бях преминал изцяло къде с джип, къде пеша) бил отнесен от дъждовете и бил съвършено непроходим.

В резултат на всичко ми писна и тръгнах към Ягодинската пещера, където беше така добър да ме закара един шофьор на дървовоз. След като стигнах там, нещата се развиха вече много бързо.
Едно симпатично и оправно моме – сервитьорче в заведението при входа на пещерата – звънна един телефон на някакъв човек. След като му беше обяснена ситуацията, същият каза „Чакай там, до 15 минути ще дойде човек с УАЗ-ка или виетнамка“. И вярно, доде изпия една кОла, откъм Ягодина пристигна пораздрънкана виетнамка, като шофьорът водеше и помощник – сина си (момче на 15-на години). За нула време се изнесохме до местопроизшествието в гората и пристъпихме към спасителни действия:

А „спасителните“ действия бяха елементарни – закачване с въже отзад, едно леко дръпване от виетнамката, газ на задна предавка и джипът се върна на пътя. Жертва падна само една от долните тръби на булбара

Изваждане на закъсал джип

Изваждане на закъсал джип

Огледът не установи други поражения

Оглед на щетите

и бяхме в състояние да завършим маршрута, както трябва – на собствен ход и без други произшествия.
Даже успяхме да се включим и в работното време и да разгледаме наистина красивата пещера. А след това се завърнахме безпроблемно в базата край язовир „Доспат“. Както се казва, „Добре е всичко, което завършва добре“.

Само че този камък, който ни подхлъзна извън пътя, изигра и много по-съществена роля за случилото се през следващите десетина години, тъй като ни засили в посока към нови и нови офроуд приключения

 

 

Be the first to comment

Leave a Reply