Офроуд преход в Родопите – май 2007 – ден 3

Офроуд в Родопите

И така, стигнахме до ден трети и последен от това малко офроуд приключение в Родопите.

Ден 3: Стойките – Пампорово – Чудните мостове – Забърдо – Чудните мостове

Третият ден, в който групата се сведе до само 3 джипа, започна с обещание за бърз, лек и дори скучен преход до Чудните мостове. Тръгнахме бодро. Пътят след Пампорово изненадващо се оказа асфалтиран, т.е. лек и скучен. Влязохме в гората и не след дълго спряхме за кратка почивка и хапване край един параклис с място за отдих.

Параклис Света Марина

След това поехме нататък, но не след дълго …

Пак паднало дърво - родопска пролет

Само с една голяма и 1 малка брадва ни се очертаваше прекалено много бъхтане. Затова решихме този път да пробваме с обходни действия. Върнахме се назад и пробвахме друг път, който според GPS-а ни водеше в правилна посока към хижа „Изгрев“. Ама и там греда – пътчето се оказа като за мотори, а не за джипове. Хайде пак назад и нов опит. Този път успяхме с една по-голямка обиколка да обходим блокирания от паднали дървета участък и да се върнем на пътя си. Ама не за дълго. Отново паднали дървета, отново размахване на брадви, търсене на заобиколни пътища и провиране през клонаци …

Паднали дървета на горски път в Родопите

Паднали дървета на горски път в Родопите

Паднали дървета на горски път в Родопите

Пролетен офроуд в Родопите

Паднали дървета на горски път в родопите

Бавно, но упорито се приближавахме към целта, но, в крайна сметка, в един момент групата реши, че ни стига толкова, обърнахме назад и след едно дългичко връщане и заобикаляне стигнахме до с. Забърдо, а оттам по асфалта и до Чудните мостове. При следващо минаване през това място установих, че сме се отказали буквално на финала – на има-няма 200 м.  Срам за нас! 🙁

Както и да е. Вече сме на Чудните мостове.

Паркинг на Чудните мостове

Чудните мостове

Чудните мостове

Чудните мостове

 

След кратък престой на това място направихме нов опит да продължим движението през планината по посока Хвойна, но избраният по GPS-картата път се оказа по-скоро пътека и преминаването от там с автомобили беше невъзможно.

Това беше и краят на 3-дневния преход през Родопите. Оставаше само баналният и скучен път обратно към София.

Едно обаче беше сигурно. Това нямаше да остане единственото ни офроуд приключение в любимата планина

Be the first to comment

Leave a Reply