Офроуд преход в Родопите – май 2007 – ден 2

Офроуд в Родопите

И така, след като пренощувахме на Цигов чарк, на сутринта продължихме нашия офроуд преход в Родопите с

Ден 2: Цигов чарк – Беглик – Широка поляна – Борино – Чала – Ягодина – Триград – Мугла – Солища – Стойките (170 км)

През този втори ден имаше какво ли не. Сутринта стартирахме при леещ се като из ведро дъжд с обещание за доста екшън …

Дъжд в Родопите

 

Първата заигравка беше на ски пистата над яз „Батак“

Някои от колите, които бяха с по-малко агресивни гуми, видяха зор и се наложи да направят втори опит за изкачване

Ски писта язовир Батак

но, в крайна сметка, всички се озоваха горе.

Виж, продължението след това не ни се получи. На следващото стръмно изказване през гората дори и трите блокажа на водещата Тойота не помогнаха. Перспективата да започнем деня с „лебедкова оргия“ заплашваше напълно да срине изпълнението на планирания маршрут, който не беше никак малък – над 150 км. Затова, макар и с неудоволствие, предприехме стратегическо отстъпление и хванахме „царския път“ към Голям Беглик.

Беглика

След това отново хванахме по черно покрай яз. „Широка поляна“ в посока Борино.

Малкото японче има нужда от помощ …

Теглене на Самурай

 

И накъде без красиви родопски гледки. Това е изглед към Ягодина …

Изглед към Ягодина

А на другата страна ни очаква Чала …

Изглед към Чала

След Чала поемаме по миналогодишния си път през планината. Този път никой не ходи пеша пред джипа и не затаява уплашено дъх при всяка по-голяма гънка на терена … 🙂

Прецапваме бодро този участък, като не пропускаме да спрем за минута при камъка, който ни хлъзна по наклонената плоскост на офроуда.

Офроуд в Родопите

Спускаме се надолу и набързо прецапваме Буйновска река, която от дъждовете е попридошла, но не дотолкова, че да представлява някакъв проблем.

Пресичане на Буйновска река

Малко след това вече сме на асфалта и хващаме пътя за Ягодина, където има традиционно място за обяд, завършващ с овче кисело мляко със сладко от боровинки или диви ягоди …

Ресторант в Ягодина

После отново на път. В посока Триград …

Родопски ливади

Ето ги и триградските скали. Ако си напрегнеш зрението се забелязват и малките фигурки на туристите, лазещи към лявата пещера.

Триградски скали

По пътя, който се спуска надолу към Триград даже си устройваме лека гонка с Алекс, който кара пред мене. После, когато вече сме долу и се изкачваме от отстрещната страна, виждам колко висок е склонът, по който върви тесният каменист път, и осъзнавам, че това не е била една от умните ми постъпки. Поне не и когато детето ми е в колата. :).

Малко след Триград леко – полеко започва веселбата за деня. Това на снимката някога е било мостче, по което е можел да мине джип.

Пропаднал мост в Родопите

По това, което е останало от него, сега може да мине мотор или АТВ, но не и голям джип. От двете страни се е проснало мочурливо дере със стръмни брегове, което не може да се преодолее току-така.

Поразходих се малко нагоре и се оказа, че все пак има откъде да се мине, без опасност от затъване.

Родопнски офроуд

След това обаче пътят влезе в гората и там се почна …

Паднали дървета в Родопите

Паднали дървета в Родопите

Паднали дървета в Родопите

Установихме на собствен гръб и по особено убедителен начин какво е да пътуваш по родопските черни пътища пролетно време. След по-тежка зима броят на нападалите дървета често е голям. Ама много голям! А в цялата група нямаше ни един моторен трион. Мноого груба грешка! Грешка, която през следващите години не повторих.

По време на този преход със сигурност преизпълнихме плана за разчистване на горски пътища. С брадви и с голи ръце. Добре, че бяхме по-голяма компания, в която имаше и един голям Мишо, който често пъти спасяваше положението, като сам местеше дървета, с които останалите се мъчехме дори групово. 🙂

С борба стигнахме до Чаирските езера – едно много приятно място …

Чаирски езера

След Чаирите се смъкнахме в Мугла и после отново хванахме гората по посока на Смолян. Сам по себе си този път е лек и безпроблемен, но дърветата … Завалите следваха един след друг.

Паднали дървета в Родопите

Сечене, местене, заобикаляне, провиране … и отново, и отново …

Паднали дървета в Родопите

Паднали дървета в Родопите

Паднали дървета в Родопите

На места се налагаше да разчистваме и паднали камъни.

Офроуд в Родопите

Стъмни се, а напредвахме доста бавно. Някъде след 21 часа Алекс, който караше отпред, бодро ни съобщи по радиостанцията, че по пътя пред него припка мечка. 🙂 Кой знае защо, при поредните спирки за разчистване на дървета или камъни желещите да се отдалечат дори на метър от джипките рязко намаляха … 🙂

В един момент решихме, че е крайно време бригадата по разчистване на родопските пътища да обяви деня за приключен и хванахме пътя за най-близкото село – Солища. Без големи приключения стигнахме до асфалт и оттам през Широка Лъка се оказахме в Стойките, където беше предвидено да нощуваме.

Дългият втори ден завърши.

 

Следва продължение:Офроуд преход – май 2007 – ден 3

 

 

Be the first to comment

Leave a Reply