Каньона на водопадите – първа среща

Каньона на водопадите

Това е разказ за първото ни посещение на едно от известните места в Родопите – Каньона на водопадите край Смолян през лятото на 2008.
Не веднъж бяхме чели в Интернет за тази екопътека, ама все не се получаваше да я посетим. Въпреки, че ежегодно поне по 2 пъти ходехме в Родопите, все се случваше така, че за това интересно място не ни оставаше време.
След като в началото на горещия август 2008 препускахме от единия край на България до другия в рамките на голямо офроуд състезание, решихме, че е крайно време да изпълним заканите си и да посетим едно от красивите места на България без рев на двигатели и без да ни гони хронометър. И така …

Ден първи: Пристигане в Родопите

За изходен пункт на този родопски уикенд избрахме хотел „Смилен“. Изборът беше по-скоро случаен, въз основа на 1-2 положителни отзива в Интернет. Оказа се, че хотелът си има приличен сайт, а на сайта – и реално действаща резервационна система.

Хотел „Смилен" - кв. Езерово

За наш късмет не бяхме сбъркали.  Хотелът е разположен в района на едно от  Смолянските езера,  в кв. Езерово на Смолян. Съвсем близо е до пътя Смолян – Широка лъка, но е доста тихо и има хубава гледка.

След приветливото посрещане и настаняването бързо установихме, че хотелчето си е съвсем истинско. Оставяше впечатление да е правено от хора, които са подходили сериозно,  с мисъл и вкус, към въпроса. За разлика от множеството измислени хотелиери, навъдили се в България през последните години.

Изморени от пътуването, проявихме жив интерес преди всичко към възможността да хапнем нещо и да пием по една студена бира. Поради което се запътихме към ресторанта, чиято тераса изглеждаше приятно и предлагаше красива гледка към планината.

Хотел Смилен - изглед от терасата

В първия момент девойката, която ни посрещна в ресторанта, малко ни сепна със съобщението, че в момента кухнята не работи. Много бързо обаче се намери начин да ни нахранят. От доста време не бяхме яли толкова вкусна мусака …

Обяд в хотел Смилен

За да приключа с хотела, трябва да кажа, че през трите дни от нашия престой нито за момент не съжалихме за избора си. Хотелчето е доста добро, обзаведено с вкус, а персоналът беше много приветлив, поради което бързо станахме приятели. След първото ни посещение там, този хотел стана първият ни избор за настаняване при посещения в района през следващите десетина години…

След като обядвахме и си починахме малко след пътуването, решихме да си направим една малка късноследобедна разходка в близката околност. Попаднахме на маркирана туристическа пътека за хижа „Смолянски езера“ и поехме по нея …

Разходка в кв. Езерово Смолян

Разходка в Родопите

Разходка в Родопите - Езерово

Разходка в Родопите - Езерово

Места, където времето е спряло …

Стара къща в Родопите

Стара къща в Родопите

Надеждно заключена врата …

Стара порта в Родопите

А тук имало и жива охрана …

Куче-пазач в Родопите

Някъде наоколо май има и послушна монахиня … 😉 Или пък това е просто оригинален начин да се предпази велосипеда от посегателства.

Велосипед на ограда - кв. Езерово, Смолян

Ден втори: Разходка до Каньона на водопадите

На сутринта след едно-две кафета и закуска на терасата на ресторанта се метнахме в колата и поехме към целта на днешното ни пътуването – екопътека „Каньона на водопадите“.

Пътьом се наложи да проведа кратък, но цветист, разговор с GPS-а , който в Смолян реши да ме прекара по някакви преки улички. Ама въпросните на 2-3 пъти свършиха пред нечии дворове, а един път улицата в един момент премина в асфалтова пътека, която ми се видя твърде екстремна за минаване дори с подготвен за сериозен офроуд джип. Теглих една тънка па дълга на гармин-ското изделие и подкарах без помощ от навигация по посока на пътя за село Мугла.

Бях изчел всичко, което можах да намеря в Интернет за местоположението на долния край на екопътеката, а от вездесъщия и всемогъщ Google си свалих координатите на предполагаемото място на разклона за екопътеката. За малко не бях уцелил, но без проблеми намерихме пътя на края на квартал „Средок“. Даже си имаше и указателна табела.

От прочетеното в Интернет бях останал с впечатление, че началото на пътеката е съвсем скоро след отклонението. Оказа се обаче, че това не е точно така. Асфалтът продължаваше, но ние решихме този път да оставим джипа на удобно място в близост до последните къщи на квартал „Средок“. После метнах раницата на гръб и тръгнахме пеша нататък по разбития асфалт.

Асфалтов път към Каньона на водопадите

Малко мостче в Родопите

На път към Каньона на водопадите

Изминахме около километър по разбития асфалт и накрая стигнахме до постройка, приличаща на недовършена хижа …

Туристически център при Каньона на водопадите

В същност, горната снимка беше направена по-късно, в края на този ден. Когато сутринта стигнахме до това място, там нямаше никой.

Пред недовършената сграда беше побита внушителна табела с карта на екопътека „Каньона на водопадите“ …

Информационна табела за Каньон на водопадите

В търсене на екопътеката

За разлика от доста други подобни информационни табели, на въпросната карта не беше отбелязано местоположението на табелата (подсказка за ориентация от типа „Намирате се тук“). Бързо констатирахме, че в близката околност липсва и нещо доста по-съществено. Не можахме да намерим каквато и да било туристическа маркировка, показваща посоката, в която трябва да поеме туристът за да стигне до прославената екопътека …

Единствената маркировка, която намерихме, беше табела за хижа „Перелик“.

Туристическа маркировка за хижа „Перелик

Още преди две години бяхме установили, че горният край на екпътеката излиза на пътя за хижа „Перелик“ и затова, макар и след известни колебания, при липсата на каквито и да било други индикации, решихме да хванем тази посока …

По пътеката за хижа „Перелик

Бързо стигнахме до извода, че тази пътека най-вероятно не е онази, която ни трябва, но решихме да продължим по нея. Все пак знаехме със сигурност, че тя ще ни отведе в близост до горния край на търсената екопътека. Поради което си рекохме „Какво пък! Ще се качим оттук и после ще се спуснем от горния край. Тъкмо после, като се поизморим, само ще слизаме“ …

Не беше без значение и това, че трасето беше приятно. Каменлива пътека, която очевидно някога е била използвана като път. Сенчесто и приятно за ходене …

Пътеката за хижа „Перелик“

Приятни гледки също не липсваха …

Родопска гледка

Родопски поток

Малко водопадче в Родопите

 

Ако някой си е помислил, че ще минем покрай малинак и няма да спрем, да помисли пак … 🙂

Родопски малинак

Улових се да си отбелязвам, че пътят изглежда като идеално трасе, по което подготвен за офроуд джип щеше направо да тича. После положението взе да се усложнява (от джипарска гледна точка де) …

Туристическа пътека в Родопите

 

Пътчето се стесни и започнаха да се срещат дълбоки улеи, изровени от водата. В един момент със смях установихме, че и двамата мислено си представяме къде бихме могли да „поставим“ гумите на джипа, за да можем да преодолеем поредното криво място. Откачени хора … 🙂

По-нагоре пътеката през гората вече съвсем се стесни …

Пътека през гората в Родопите

Все още можеше да се мисли за прекарване на джип, но това би било възможно само с цената на доста упражнения по сечена на дърва. Както се казва на офроудърски – би било „голям секс“ …

В един момент пътеката беше преградена от сериозен завал от паднали дървета, че дори и котка нямаше как да си промуши през мрежата от клони. Явно доста други туристи са стигали до този извод, защото вдясно имаше вече добре оформена пътека в обход на „барикадата“. Лошото беше, че тази обходна пътека първо се спускаше надолу и после трябваше да се катери едно обрасло с гъста трева нагорнище, по което нямаше прикритие от припичащото обедно августовско слънце …

Гора в Родопите

Като правило, по снимки е трудно да се определи стръмнината на един склон, ама на това родопско баирче бях на път да си настъпя езика. Какво искаш от  пишман пешеходен турист … 🙂

Последният километър преди да излезем на асфалтирания път за хижа Перелик ми дойде най-нагорно. Хем изкачването стана по-стръмно, хем по-открито, с по-малко защита от слънцето, което вече си напичаше сериозно.

Горска пътека в Родопите

Я малко да се разквасим с боровинки …

Боровинки в Родопите

И пак нагоре по баира …

Из Родопите
Я да щракна някое кадро на гледката зад нас …

Родопски пейзаж

Това ако не е благовиден предлог да си поемеш малко въздух, без да си признаваш, че просто искаш да починеш … 🙂

А гаджето се набира нагоре по баира …

Нагоре по пътеката

Лека – полека издрапахме до междинната цел за деня – пътя за хижа „Перелик“. Направихме кратка спирка за поемане на въздух и водопой. Тук вече взехме да усещаме глад и в тази връзка се сетихме, че  сме забравили да спрем в Смолян и да купим нещо за ядене.
Поради което разполагаме само с неприкосновения запас от раницата – пакет бисквити и няколко пакетчета захар за кафе. Не съм си мислил някога, че 2 пакетчета кафява захар ще ми се усладят толкова много … 🙂

А пък и планината беше щедра и предлагаше храна. Малини – дал Господ …

Бране на малини в Родопите

С водата също бяхме понапреднали доста. Нали щяхме да ходим да гледаме водопади, та бяхме взели само 2 бутилки с вода. Докато стигнем до горе и едното шише от 1,5 л. вече беше празно …

Тръгнахме нагоре по пътя към хижа „Перелик“ и връх Голям Перелик и само след 2 завоя видяхме същата табела с карта на екопътеката, която бяхме видяли долу. И също, както долу, констатирахме, че след табелата няма и следа от някаква туристическа маркировка. Тъй като беше поставена очевадно в началото на път като горска „магистрала“, беше близко до ума, че трябва да тръгнем по него.

Изминахме около километър по въпросния горски път – няма и няма маркировка. Взехме да се чудим дали и тук, както по-рано сутринта, не сме поели в грешна посока. В един момент даже решихме да се върнем и да потърсим дали случайно не сме пропуснали някое отклонение. Речено – сторено. Върнахме се, гледахме, не намерихме никаква пропусната пътека, и отново затепахме по пътя. Вървим си и се чудим къде ще да е този каньон с водопадите, като пътят даже се качва нагоре. То една чешмичка няма покрай него, та водопади ли …

Та така си ходим, любуваме се на гледките …

Гледка от Родопите

Родопски пейзаж

Родопски пейзаж

… чудим се дали вървим в правилната посока и споменаваме с благи думи тези, които в продължение на около три километра не са поставили какъв и да било знак, указващ посоката.

Вече взехме да се скланяме към извод, че липсата на маркировка и тук, и долу, едва ли ще да е случайност …

Добре, че в един момент насреща ни се зададе местен човек, излязъл да бере боровинки. Той ни каза, че все пак сме на прав път и ни обясни, че скоро трябва да стигнем до една беседка, след която трябва да завием надясно и нагоре …

Определено почувствах облекчение, защото времето беше доста напреднало и, ако се беше оказало, че сме вървели в грешна посока, можеше да се разминем с това, заради което бяхме дошли – Каньона на водопадите.

Ето я най-после и  въпросната беседка. В същност, пътят просто свършва на поляната пред нея.

Беседка в Родопите

Оказа се, че дори вече има и маркировка – макар и малко скрита под клоните, та не се забелязваше на пръв поглед …

Туристическа маркировка в Родопите

Ето я полянката гледана отгоре. Табелата е на самотното дърво …
Родопска поляна

Ако човекът не ни беше упътил преди това, вероятно щяхме да се почудим известно време накъде да хванем, защото пътеката покрай беседката не беше така ясно забележима …

Едва когато доближихме гората видяхме през нея пътеката, както и маркировката …

Туристическа пътека в гората

Екопътека „Каньона на водопадите“

Оттук нататък туристическата маркировка беше направо безупречна …

Туристическа маркировка за Каньона на водопадите

Подхванахме пътеката и през една пролука в дърветата видяхме в ниското пътя, по който бяхме дошли, а над него – човекът, който ни упъти …

Горски път в Родопите

Берач на боровинки в Родопите

 

Оказа се, че преди да започнем да се спускаме, ще трябва още да се покатерим нагоре. А преди такива усилия е добре човек да похапне. Например боровинки …

За боровинки в Родопите

С началото на спускането започна и по-здрав офроуд …

В родопската гора

Спускането беше доста стръмно …

Спускане през гората

но не липсваха и къси изкачвания,  както и доста естествени препятствия …

Паднали дървета в Родопите

Паднали дървета в Родопите

Паднали дървета в родопска гора

Спускане през гората

Стръмното спускане през гъстата родопска гора продължи доста …

Спускане през гората

или поне така ми се стори на мен … 🙂

Скоро след началото на спускането стигнахме до извод, че би било голяма грешка, ако бяхме решили да паркираме колата в горния край на пътеката, с намерение да слезем до долу и после да се върнем обратно. Просто едва ли щяхме да успеем да го направим. Имаше някои участъци, които поне аз щях да качвам само на четири крака …

На няколко пъти пътеката се губеше сред сериозни завали от безразборно нападали дървета, но успявахме бързо да намерим маркировката и да продължим надолу.

Най-после слязохме до вода! Е, в крайна сметка нали бяхме тръгнали да гледаме водопади!

Мостче в гората

Оттук нататък ориентацията стана доста по-лесна,  но препятствията продължаваха.  На места маркировката беше поставена с чувство за хумор. Като например тук …

Туристическа маркировка в Родопите
Таман на нивото на погледа ти …

Туристическа маркировка на екопътека

когато лазиш на 4 крака под преградилото пътя ти паднало дърво.

Страшно много нападали дървета имаше в гората …

Паднали дървета в Родопите

Като погледнеш, виждаш че тези големи 15-20-метрови дървета в същност имат корени на дълбочина едва 50-на см. Не е зле човек да си го има това наум, когато му се наложи да връзва лебедка на такива солидни на пръв поглед дървета …

А ходенето с препятствия продължаваше. Ха да те видя ти как ще минеш!

Разходка из родопската гора

Е какво толкова пък има?!? Един път отгоре …

Прескачане на паднало дърво

един път отдолу.

Паднало дърво в Родопите

Родопски водопади

Разгеле! Най-после стигнахме до водопади!

Родопски водопад

„Казаните“

водопад Казаните - Каньон на водопадите

Водопад Казаните

водопад Казаните

Няма майтап! Все пак имало водопади в „Каньона на водопадите“ …

Каньона на водопадите

Каньона на водопадите

Каньона на водопадите в Родопите

А и не само водопади има.

„Редените камъни“

Редените камъни - екопътека Каньона на водопадите

Редените камъни

Пътеката върви ту нагоре, ту надолу, ту по единия, ту по другия бряг на рекичката …

Каньона на водопадите в Родопите

И пак ще се провираме под паднали дървета … 🙂

Паднало дърво в Родопите

Обаче, въпреки умората, настроението е повече от  чудесно …

Лазене под паднало дърво в Родопите

Интересен каменен улей …

Каменен улей в Каньона на водопадите

И нали сме в Каньона на водопадите – ето още водопади!

В Каньона на водопадите

В Каньона на водападите

В Каньона на водопадите

В Каньона на водопадите

 

В Каньона на водопадите

От тук започва най-големият водопад – „Орфей“

Водопад Орфей в Каньона на водападите

от тук минава …

водопад Орфей

Красиво!

водопад Орфей

Спускането покрай „Орфей“ също е малко стръмничко и доста каменисто. Това е част от пътеката …

Каменисто спускане

Спускане покрай водопад Орфей

Още малко и сме долу …

Каньон на водопадите

Ура! Най-после свърши стръмното слизане!

Каньон на водопадите

На табелите от маркировката вече пише „Смолян“

Екопътека „Каньона на водопадите“

 

Водопадчета на изпроводяк …

Каньон на водопадите

Каньона на водопадите

След последното мостче, по което минаваме, перфектната маркировка отведнъж изчезна и през последния километър и нещо нищо не подсказва, че се движим по пътека, която води до „Каньона на водопадите“. В крайна сметка се оказахме точно на същото място, откъдето сутринта бяхме поели в грешната посока. Трябвало е да тръгнем по пътя без маркировка …

В заключение за екопътека „Каньона на водопадите“

Макар и резултат от навигационна грешка, но си спретнахме чудесна разходка, която от тогава стана един от предпочитаните ни маршрути за еднодневна родопска разходка.

Всеки път, когато преминем по този 15-на километров маршрут,  краката ме болят, но какво от това! Минава се през много красиви места и ходенето определено си заслужава.

Браво на хората, които са направили маркировката, положили са усилия да облагородят и поддържат пътеката, за да направят тези красоти достъпни за повече българи!

Който иска да посети това прекрасно кътче от Родопите (а ние го препоръчваме на всеки) и се чуди, откъде да подхване, нека да чете по-долу:

Местоположение на разклона от пътя Смолян – Мугла: N41 34.753 E24 39.600 (на разклона има и указателна табела).

Колата може да се остави малко след разклона, в близост до последните къщи. Ако не ви притеснява мисълта да оставите возилото си на безлюдно място, можете спокойно да продължите още около километър и да паркирате в района на голямата табела с картата. Сега, за разлика от първото ни посещение през 2008 година, незавършената тогава сграда е вече туристически информационен център.

Вече не би трябвало да имате и проблеми с намирането на началото на пътеката, тъй като през изминалите от нашето първо посещение години беше добавена и маркировка. Нж зо всикш случай:

Координати на началото на пътеката в долния край: N41 35.112 E24 39.036

Чакълираният път се намира зад тази къщичка

Каньона на водопадите - начало на пътеката

и началото му изглежда така …

Пътека към Каньона на водопадите

Горният край на пътеката е с координати: N41 36.863 E24 37.926 и се намира се до един завой на асфалтирания път, водещ към хижа „Перелик“.

Не бихме препоръчали преминаването на пътеката да стартира от горния край, ако идеята е колата да се остави там. Връщането (поне за нетренирани пешеходни туристи) ще е бавно и трудно, защото ще има доста продължително и стръмно изкачване.

Дори и по пътеката покрай водата има доста стръмни качвания и спускания, така че бихме препоръчали удобни за ходене по такъв терен обувки. С джапанки, чехли или сандали на доста места нито ще е приятно, нито удобно …

Водопадите са най-красиви, когато има повече вода. Това обикновено е в началото на лятото. От друга страна, в началото на лятото, след по-тежка зима, части от пътеката може да са трудно- или направо непроходими поради паднали дървета или отнесени мостчета. Има хора, които се грижат за поддръжката, но понякога възстановяването на пораженията може да отнеме време.

Също така, поне според личното ми мнение, посещенията са най-приятни в делнични дни. Защото през уикенди или покрай големи празници по-култивираната и по-лесно достъпна част на пътеката може да заприлича на градската градина. А пък ние не си падаме по навалицата …

И накарая: В района наистина може да се навъртат мечки, така че си имайте едно-две наум! 😉 Особено, ако тръгнете да се разхождате през пролетта.

Be the first to comment

Leave a Reply